Мисълта тече и прелива. Скача от тема в друга. От човек към човек. От усещане към следващото. Било ли е лъжа предишното? Или просто всичко се променя, тече, но някак успява да остане същото. Странно успяваме да запазим усещането си към дадени хора непокътнато, а към други да е неспирно променящо се, сякаш се опитва да подражава на времето в Англия например.
По интересен начин се заплитат съдбите ни. Един променя животът на друг. Ей така, без да иска, без да го търси, без умисъл. Променя усета, виждането, всичко. Без дори да разбере.
Музиката също променя – успява да влезе в костите ни, да ни накара да се движим неспир или просто да се отдадем на това странно чувство, което ни всява.
А после идва следващият момент, следващата новост, следващата мисъл, прескачаща като скакалец на амфетамини, неспираща своят път, сякаш иска да ни каже, че независимо какво смятаме ние, независимо от нашите помисли, планове, схеми дори, независимо от всичко, той има своят собствен ход, на когото дори да се опитаме да повлияем, може би просто ще успеем да отместим съвсем леко от траекторията.
Разбъркани мисли, несвързани, това е главата ми в момента.
Книги. Автори. Приятели, познати. Желания. Искания. Съвременност. Традиция. Минало. Всичко. В едно. Един разбъркан, но някак подреден хаос. Движения на тялото, на мисълта, на душата, същината. Търсене, намиране. Искане. Получаване. Още търсене. Поемане. Приемане. Истинност. Игра. Всичко. Изцяло. Наведнъж.
(Публикувано за първи път на страницата на „Облечени с думи“)
