Той е от онези автори, които разкъсват действителността, за да я превърнат в изкуство. С три издадени книги с автобиографичен привкус и безброй стихове зад гърба си, 24-годишният Росен Карамфилов не умее само едно – да остави читателите си безразлични. Острият, категоричен стил на писане и личната му история не са лъжица за всеки, но пък дръзките метафори за страстта и надеждата са спечелили лоялна, копнееща дори за междуредията аудитория.
В литературните среди е известен с контраста между невъздържана прямост и непроницаеми слънчеви очила „Ray-Ban“, криещи емоцията зад тежките думи.
Росен привлече вниманието ми и като създател на онлайн платформата „Съвременна литература“, която напълно безвъзмездно цели да популяризира български и чуждестранни творци. Провеждаме разговор по телефона в малките часове на нощта, когато черните очила се разтварят в тъмните дебри на откровеността.
Опиши творчеството си в едно изречение, без да използваш глаголи.
Невъзможен въпрос. Моето творчество в цялост е глагол. Всеки добър поет знае, че без действие няма стихотворение. Никога не съм харесвал съществителните и прилагателните. Затова няма да описвам творчеството си. Сори.
Как се определяш – като поет на съзерцанието или поет на действието? Ти ли пишеш върху живота или той пише върху теб?
Когато умра – ще разберем. Още е рано за такива изводи. Но имам някакво предчувствие, че в момента в който вече ме няма – книгите ми тепърва ще бъдат четени и оценявани. И наследниците ми ще имат кинти, за да бъдат добре. Останалото не ме интересува.
Имаш значителен брой почитатели в социалните мрежи. Влияе ли ти броят харесвания под поемите, които публикуваш? В тази връзка, попадало ли ти е тълкувание на твоя творба, което абсолютно се разминава с първоначалния й замисъл и какво е то?
Тук има един парадокс – ако кача някакви три-четири реда – моментално следват сто-двеста „лайка“. Ако кача сериозна поема – събира двайсет „лайка“. Това говори за нещо много тъжно – хората предпочитат лесносмилаемите текстове, текстовете без особена стойност. Аз пиша такива текстове главно с цел реклама и то рядко. Ако стихотворението няма ядка, която да горчи и да дразни, или пък ако няма трептение някакво, което да кара дамите да настръхват по цялата дължина на своята изисканост – значи не съм си свършил работата. Това, което публикувам във Фейсбук, почти никога не е окончателният вариант на произведението. Често става дума за стихове, които не бих публикувал в книга. Колкото до тълкуванията – всякакви има. Тъпо би било да ги анализирам сега. Искам да благодаря на хейтърите ми, че са така редовни в леенето на злоба. Има някои, които биха могли да си сготвят супа от жлъч и да се нахранят. Евала им правя.
Да поговорим малко за имиджа ти. Твоя запазена марка и твоя маска са черните очила. Откъде дойде идеята за тях?
Любопитното нещо при тъмните стъкла е, че те не само те пазят същността ти от чужди погледи, но и притъпяват околната светлина, дават по-мътна окраска на света. Носенето им е като да пазиш нощта в себе си. Коментирай малко повече по темата.
Черните очила са особена част от моя образ. Баща ми, Кольо Карамфилов, също носеше черни очила. Ще го кажа така – смятам че очите са същинската ахилесова пета на човека. Немислимо е – поне за мен – всеки да има достъп до тях. Това е все едно да си сложа камери в спалнята, ебати…
Прекарал си известно време от живота си във Виена. Кое те впечатли най-много в града и има ли австрийски автори, чиито творби би препоръчал?
Виена е мегаполис. Столица за свободните. Виждал съм хора от всички краища на света там. Всички те поздравяват. Всички ти се усмихват. Не е като в България. Но там държавата мисли за своите граждани. Да, данъкът е висок, но и хората живеят с наслада, защото дните им са подсигурени. Любимият ми австрийски поет се нарича Райнер Мария Рилке. Той има едно забележително четиристишие, което гласи така:
Роза, о, чисто противоречие, радост
ничий сън да не бъдеш
под толкова много
клепачи.
Преводът е на Венцеслав Константинов.
Еротиката заема централно място във фрагментите, които публикуваш в своята Фейсбук страница напоследък. Ползваш ли жените като вид ексапизъм? Ако да, от какво бяга Росен Карамфилов?
Кой каквото забележи. На теб навярно това ти е направило впечатление. Еротичната поезия е добър спаринг към същинската поезия. Трудно ми е да говоря за моите текстове. Не харесвам почти нищо от това, което пиша и смятам, че тази е правилната посока. Ако си повярвам, ще откача съвсем, а аз съм си достатъчно луд по рождение. Така и не се научих да употребявам кокаин, но за сметка на това започнах да се занимавам с жени. Именно от тях бягам, но те винаги ме застигат.
Има ли думи, които умишлено не желаеш да употребяваш в произведенията си? Как един писател може да избяга от клишетата, когато пише за любовта?
Такива тайни не се издават. В днешно време почти всеки пише стихотворения. Това е отвратително. Занижава се качеството за сметка на количеството. Все пак не сме в „Макдоналдс“. Не правим хамбургери за норматив. И все пак е обяснимо. Наясно си кой е най-продаваният поет на България. Без коментар.
Когато чета твоята поезия, в ума ми стиховете са тих, тъжен ромон. Когато те чуя как ти четеш, с твоя характерен агресивен маниер, същите стихове звучат като тътен от стотици водопади. Кога пишеш по-често – когато си гневен или когато си меланхоличен?
Наскоро приключи моята най-бурна връзка. Аз обичах нея като Яворов. Тя обичаше мен като Лора. Финалът бе ясен – два изстрела. Затъмнение. Мрак. Краят на тази любов промени писането ми завинаги. Донякъде уби вярата ми в противоположния пол. Споко. Всичко е наред. Следва новата литература. Решил съм да покажа на читателите си другата страна на монетата. Ще видите.
Блиц въпроси:
– Какво си пожелаваш?
– Покой. Пожелавам си по-рядко да ме предават. Време си пожелавам също.
– От какво си зависим?
– От красотата във всяка нейна форма.
– Какво не можеш да забравиш?
– Миналото. Мечтите ми, които се провалиха.
– Пушиш ли?
– Тютюн – не. Отказах цигарите заради бившата ми. Тя пушеше толкова много, че направо се отвратих. Казах си – ето я смъртта. И спрях. Пуша през около три месеца и то само когато ме изкарат извън нерви. Тревата ми е слабост, мамка му…
– От какво се страхуваш?
– От хладното докосване. От края. От себе си.
– Обвързан ли си?
– Абсурд. Никакъв шанс. В друг период съм.
– Сам ли си?
– Отвътре всички сме. Следващият въпрос.
– Коя е любимата ти книга с поезия?
– От български автор – „Канела“ от Елин Рахнев. От световен – „Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)“ от Е.Е. Къмингс.
– Какво следва?
– Тишина…
Ще имате възможност да чуете Росен Карамфилов наживо в THE ART FOUNDATION (София, ул. „Дякон Игнатий“ №19) на 18.03 от 19:30 ч. в съвместно четене с Ина Иванова. Входът е свободен, а виното – сухо… Заповядайте!
