Работно място - Антарктида! Живот на Южния полюс

Да си изследовател на Антарктида е доста рядко срещана професия, която определено не става за всеки. Континентът на вечните ледове, полярните сияния и императорските пингвини никога не се е славел с особено гостоприемство.

Неизбежно в съзнанието изникват образи от учебниците: първите безумно тежки антарктически експедиции, в които смелчаци са се пробвали да обходят колкото се може по-големи територии с помощта само на шейни, теглени от кучета; книгата „Надпреварата за Южния полюс“, в която норвежецът Руал Амундсен печели славата на първия човек, стъпил на най-южната точка на Земята, а неговият конкурент и не по-малко опитен изследовател Робърт Скот губи живота си. Ние, българите, се сещаме за проф. Христо Пимпирев и всички смелчаци от българската база на Антарктида.

Да, това са велики хора, оставили следата си в снега и историята. Но какво знаем ние за ежедневния живот на Антарктида? Как се оцелява в базата на самия географски Южен полюс, където дори военните самолети нямат никакъв достъп в продължение на 6-7 месеца в годината? С какво се прехранват, какво работят, как се забавляват всички „полярници“ в мрака на нощта, траеща над половин година?

Отговорът на тези и още куп други въпроси може да бъде намерен във фотоблога на американката Сю (antarctic_sue), прекарала 4 зими и 1 лято в американската полярна станция „Амундсен-Скот“, както и 4 лета и 1 зима в МакМърдо, най-голямото антарктическо селище, подслоняващо над 1000 души през летните месеци.

Блогът й обхваща една зима на Южния полюс (2012) и едно лято в МакМърдо (2013/2014) – два периода, коренно противоположни като изживяване.

Сю е бивш военен, който в момента работи като метеоролог и лаборант. Професионалните й задължения на Антарктида включват типични задачи за званието й (напр. пускане на метеорологични балони за измерване на температурата, налягането и силата на вятъра), но и дейности като въздушен контрол на полетите до различните станции, риене на сняг от покрива на базата, миене на съдове и т.н. Това се дължи на факта, че по време на полярната зима на Антарктида остават малко учени – около 125 в МакМърдо и приблизително 50-ина в „Амундсен-Скот“. Отговорностите и работата по почистване и поддръжка на съответната станция се разпределят по равно между целия персонал.

Сю оставя своите снимки и кратките описания под тях да разказват историята на полярния живот. Научаваме:

Как изглежда полярното сияние в действителност, без да бъде подсилено с различни фотографски техники;
Какво трябва да облечеш, за да излезеш на -70C;
Какво се случва, ако някое заблудено животно попадне в близост до станциите;
Как 50 души успяват да издържат над 6 месеца на изкуствена светлина, със запаси от течаща вода, стигащи за едва 2-минутен бърз душ на ден;
Кой стои зад дизайна на церемониалния знак, обозначаващ Южния полюс;
Кои провизии най-бързо свършват в полярна станция „Амундсен-Скот“;
Какво се отглежда в оранжерията на най-южната точка на Земята;
Защо цялата станция грее в коледна украса 5 месеца в годината.

Блогът на Сю е като барометър на настроенията, властващи на Антарктида. Непривичните условия на живот, мракът и изолираността през полярната зима си казват своето и в голяма част от публикациите се усеща носталгия и копнеж по слънцето, зеленината на природата и свободата просто да излезеш навън и да отидеш някъде. Където и да е. Явно освен отлично здраве и късмета да се родиш в държава, която притежава база на най-студения континент, дългосрочната работа на Антарктида изисква определен тип психика и темперамент, за да оцелееш – и буквално, и преносно.

Но макар и последната снимка на Сю от Южния полюс за 2012-та я изобразява паднала на колене от щастие пред самолета, който най-сетне ще я върне в родината, на следващата година тази смела дама се завръща в Антарктида, за да прекара летния сезон в МакМърдо.

Неизбежен е изводът, че обичана или мразена, Антарктида прониква под кожата на обитателите си и ги кара да се завръщат отново и отново в най-студеното място на планетата.

А ето и някои от най-интересните снимки от блога на antarctic_sue:

Pax Terminal - най-малкият терминал в света

Най-малкият летищен терминал в света се намира на Южния полюс.

Станция „Амундсен-Скот“. Вход DZ (Destination Zulu) и контейнерите за битови отпадъци.

Във вътрешността на станция „Амундсен-Скот“.
През зимата навсякъде се окачват коледни лампички, за да
компенсират липсата на естествена светлина.

По коридорите има окачени исторически статии на „Ню Йорк Таймс“ за покоряването на полюса.

Едно от работните места на Сю в станция „Амундсен-Скот“,
откъдето се извършва въздушен контрол на полетите от и до МакМърдо.

Времето на Южния полюс.

Полярното сияние. Директно от полюса, без Photoshop обработка.

Ето го и него – географски Южен полюс, на метри от станция „Амундсен-Скот“.

Географският Южен полюс е указан с малък знак и пръчка, забити в леда, които се местят всяка година в зависимост от изместването на ледената покривка. Ежегодно сред обитателите на „Амундсен-Скот“ се провежда конкурс за дизайна на този знак.

Оранжерията в базата „Амундсен-Скот“. Плодовете и зеленчуците от нея стигат за по една микроскопична порция на човек веднъж-дваж на сезон.

Най-купуваните (и съответно най-бързо изчерпващи се) продукти от магазина на Южния полюс са алкохол, газирани напитки, сладкиши и цигари.

Отдалечена част от станция „Амундсен-Скот“, наречена „The Dark Sector“.

Лято 2013/2014 в МакМърдо.

Поглед над улица в антарктическото селище МакМърдо.

Запазена оригинална екипировка от исторически експедиции на Антарктида, съхранявана в МакМърдо.

Тюлен пречи на един от самолетите от МакМърдо да излети.
Служителите го прокуждат с пляскане с ръце, защото според Антарктическите разпоредби, хората нямат право да докосват животните с ръце.

В МакМърдо също пият кафе.

Сю на фона на залязващото слънце на Южния полюс.
Облечена е в специалната си антарктическа униформа, включваща термобельо, термополо и клин, специални подплатени ботуши и пухени гащеризон и парка. В по-студени дни очите също се предпазват със специални очила.

Виж още: