Ревю: Стоукър (Stoker, 2013)

Когато един инди филм започне с артистично осветена и напълно неразбираема сцена, обикновено въздъхвам примирено и се приготвям за всички етапи на двучасовото чудене: (1) какво точно прожектират; (2) искат ли да ни кажат нещо или режисьорът просто е психичноболен;  (3) от какъв зор моя милост е седнала да гледа подобна щуротия.

Психологическият трилър „Стоукър“ (Stoker, 2013)  обаче ме опроверга напълно и ме държа в захлас от втората до предпоследната сцена, а в последния кадър най-сетне разбрах смисъла на първия. Дали наистина нискобюджетното инди кино е във възход, или просто присъствието на имена като Ридли и Тони Скот (продуценти) и Уентуърт Милър (сценарист) прави от скромния като бюджет „Стоукър“ (12 млн. долара) изпипан, красив и стилен филм?

Сюжетът се върти около едноименното семейство Стоукър (побългарено: Огнярови). Навръх 18-тия си рожден ден, саможивата Индия Стоукър (Миа Вашиковска) губи обичния си баща Ричард в трагичен инцидент. На погребението на Ричард се появява неговият брат Чарли (Матю Гуди), за чието съществуване Индия изобщо не е и подозирала.  Уж скърбящата й майка, Иви (Никол Кидман), веднага е привлечена от младия и красив мъж и го кани да остане да живее с нея и дъщеря й в уединеното и красиво семейно имение. Скоро Индия с ужас установява, че също не е безразлична към мистериозния чичо Чарли. Все пак във вените му тече кръвта на семейство Стоукър и той може да запълни празнината, оставена след смъртта на баща й. По един или друг начин. Или поне такива мисли се въртят в главата й, докато не започва да опознава чичо си и да вижда тъмнината, прозираща зад усмивката му. Тъмнина, с която самата тя може да се идентифицира…

Индия и чичо Чарли. Стоукър 2013.

Основен мотив на филма е изящната мелодия, сътворена от уверения рев на хищника, и потропващите, бързо бягащи стъпки на неговата жертва. Преплитат се неконтролируемото сексуално желание на младостта, наследствената обремененост и ексцентричността на самотата.

Сценаристът Уентуърт Милър (да, умният брат от „Бягство от затвора“!) признава, че концепцията на филма е повлияна от творчеството на Алфред Хичкок; разбира се, това влияние тежи на моменти и се отразява на оригиналността на сюжета, но истинската сила „Стоукър“ се крие в изпипването на всеки детайл на картината и заредения със смисъл и емоция иновативен монтаж. И как да е иначе, щом името на режисьора е Пак Чан-Ук („Oldboy“, 2003). Южнокореецът прави дебют в англоезичното кино и като за режисьор, не владеещ и думица английски, се е справил повече от задоволително.

В продължение на цялата лента могат да се забележат най-различни визуални „кукички“ за зрителя, които придават дълбочина на случващото се. Без да издавам твърде много от интригата, ще спомена детайли като обувките на Индия, имащи сходен дизайн с обувките на чичо Чарли; почти еднаквият цвят на очите на всички членове на семейство Стоукър и промяната на този цвят според светлината и ситуацията; паякът, пълзящ към бедрото на Индия, последван от дъждовната вода, капеща между леко разкрачените й стъпала няколко сцени по-късно.

Чарът на филма се крие именно в тези подробности и във факта, че в „Стоукър“ метафорите разкриват значението си пред зрителя по естествен начин – като отварящи се листенца на разцъфващо цвете. Горчивият ми опит сочи, че в повечето независими продукции препратката за дадена сцена се крие под лукови слоеве претенция, които могат да бъдат премахнати само с ножа на енциклопедичното познание.

Чувствен, изправящ на нокти първо от възбуда, а сетне от страх, „Стоукър“ се движи на ръба на ноар жанра по начина на снимане и по акцента върху характера на героите. Може да се каже, че съдържа в себе си както традиционни похвати от филми на ужасите, така и стандартния за трилърите шокиращ обрат.

Добрата игра на Вашиковска в ролята на странната, но омайваща Индия, както и изкусителният змийски поглед на Матю Гуди, допринасят за цялостното добро впечатление и високата оценка, която давам в това ревю. Никол Кидман, предполагаемата звезда на продукцията, обаче не ме впечатли с нищо в ролята на емоционално нестабилната, но крайно скучна майка на Индия.

Единственото, което леко ме безпокои, е безумният български превод на заглавието. Някои медии са рекли и отсекли, че преводът обезателно трябва да е буквален, и затова на места филмът може да се срещне под името „Огняр“. Да, разбира се, ако счетем, че огнярят подклажда и разръчква изстинали въглища, бихме могли да намерим логиката. Доста по-просто и привлекателно би било, поне според мен, ако заглавието на български е „Подклаждане“.

Подклаждане на страстта. Подклаждане на ревността и яростта. Подклаждане на нещо, което винаги е било част от самото ти Аз, на това което носиш в кръвта си. Подклаждане да бъдеш такъв, какъвто си роден да бъдеш. Или както пее Емили Уелс в саундтрака към „Стоукър“:

Whatever you think you’ve become
Don’t worry ’bout it dear it’s where you come from

Оценката на IndieBeaver: 8.5/10

Share