Вярата опасно разминава се
от онова, що научено е вече.
Сутринта печал носи, не надежда.
Бурята предвестника прережда.
Епичната лъжа на почит,
смисълът от големите победи завинаги изгубен.
Чужди загуби карат ни да плачем с глас,
маски оставят ни в захлас.
С думи неизречени градим основи.
Желанието в робство оковано плаче.
Копнежи търсим нови,
с цветя прикриваме старите окови.
Циниците скърбящи, така беззащитни в радостта са.
Бленуваната свобода неизживяна гасне.
Страданието винаги е тук,
дори когато не издава звук.
(юли 2015)
