За споделеното писане

Липсва ми извратената интимност на споделеното писане. Идеята да се осмелиш да хвърлиш суровите си мисли пред някого и да го оставиш да ги докосва със своите думи, да ги извива, изкривява с всяка редакция, докато почваш да се чудиш изважда ли на показ това, което си искал да кажеш, или превръща своите идеи в твои.

Аз причинявах същото. Влагах частица от себе си в чуждия глас, бях ехото, пепел от двусмислени запетайки… Многоточия, превърнати в точки. Празни полета, запълнени с думи.

А сега?

Писателят крее, бунтовникът е мъртъв, а вдъхновението е уволнено заради лошо поведение.

Share