Продължаваме нашата поредица с впечатляващи цитати и кратки откъси от творчеството на японския писател Харуки Мураками, чиито герои са известни с уединения си и ексцентричен начин на живот.
В Част 1 включихме цитати от „Спутник, моя любов“ и „Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване“, а днес ще се спрем на сюреалистичния хаос, наречен „1Q84“. На български трилогията излезе през 2012 г. под печата на изд. „Колибри“.
Цитати:
1Q84 -книга 1
1Q84 -книга 2
1Q84 -книга 3
Цитати от „1Q84“, книга 1
Издателство: „Колибри“. Превод: Венцислав К. Венков.
„А след като постъпите по такъв начин, възгледът ви върху ежедневието може и леко да се промени. Нещата може да започнат да ви изглеждат малко по-различни в сравнение с миналото. И аз лично съм имал подобно изживяване. Но не се подлъгвайте по външните признаци. Реалността винаги е само една.“
* * *
„Нещата, които са ми съвсем ясни, изобщо не ме вълнуват. Съвсем естествено.“
* * *
„Имаше си здраво изградени убеждения както за хората, така и за книгите; творбите и индивидите, които не понасяше, бяха далеч по-многобройни от онези, които търпеше. И, което не е никак изненадващо – много повече хора го мразеха, отколкото имаха добро мнение за него. А той точно това целеше. Според Тенго Комацу обичаше самотата. И, изглежда, изпитваше удоволствие от откритата омраза. Комацу бе твърдо убеден, че проницателната мисъл никога не е рожба на комфортния живот.“
* * *
„Когато си останеше у дома, Тенго обикновено пишеше от мига на ставането сутрин до свечеряване. Нищо друго не беше нужно на щастието му освен писалката му „Мон Блан“, синьото мастило и стандартните страници за ръкописи – листа, разграфени на 400 празни квадратчета, готови да приемат 400 йероглифа.“
* * *
„Умните президенти обикновено стават мишена на наемни убийци, поради което по-интелигентните хора, изглежда, правят всичко възможно да не бъдат избрани.“
* * *
„В крайна сметка – каза приятелката му – човек се чувства по-добре не като част от изключеното малцинство, а като участник в изключващото мнозинство. И си вика: „Ох, добре че не съм аз“. Винаги е било така – във всички периоди и във всички общества. Принадлежиш ли към мнозинството, спестяваш си мисленето за куп неприятности.“
* * *
„И ще го нарека 1Q84, реши Аомаме. Като Q ще означава Question mark – въпросителна. Защото е свят, който е под въпрос.“
* * *
„Често си задаваше въпроса: какво всъщност значи човек да е свободен? Дори да избягаш от една клетка, не попадаш ли просто в друга, по-голяма?“
* * *
„- Ама хич ли не те е страх? – попита Аюми.
– От кое да ме е страх?
– Как от кое? Ами ако пътищата ви никога не се пресекат? Случайна среща, разбира се, не е изключена и искрено се надявам, че ще се случи. Честно ти казвам – заради самата теб. Но реално погледнато, би следвало да отчетеш, че съществува огромната вероятност изобщо да не го срещнеш повече. Или ако го срещнеш, да се окаже, че вече е женен за друга. И че вече има две деца. Не съм ли права? И тогава ще ти се наложи цял живот да живееш сама, без никога да се събереш с единствения човек, когото си обичала на този свят. Не те ли плаши такъв вариант?
– Може и да ме плаши – каза. – Но поне има някого, когото обичам.
– Дори ако той никога не те е обичал?
– Обичаш ли някого с цялото си сърце – и само един човек да е, значи не живееш живота си напразно. Дори никога да не успееш да се събереш с този човек.“
Цитати от „1Q84“, книга 2
Издателство: „Колибри“. Превод: Венцислав К. Венков.
„След като преминете определена възраст, животът се превръща изцяло в процес на постоянна загуба. Нещата, които са били определящи в живота ви, започват едно по едно да ви се изплъзват от пръстите, така както зъбите се ронят от гребена. А на тяхно място се появяват единствено безстойностни имитации. Всичко изчезва едно по едно – и физическата ви сила, и надеждите, и мечтите ви, и идеалите, и убежденията, всички значения и, пак повтарям, хората, които обичате. Някои предварително обявяват заминаването си, други просто изчезват някой ден внезапно, без предупреждение. А заминат ли си, връщане назад няма. И търсенето на заместители никога не е успешно. Всичко е страшно болезнено – все едно с нож ви режат. И вие скоро ще станете на тридесет, господин Кавана, а това ще рече, че отсега започвате да навлизате постепенно в залеза на своя живот, тоест да стареете. И вероятно вече започвате да схващате онова болезнено усещане, че губите нещо, нали?“
* * *
„И сякаш за да отдели с ограда фаталната празнота у себе си, бе създала слънчевото момиче, в което се бе превърнала. Но ако човек обелеше многото декоративни пластове от егото, което си беше изградила, щеше да открие под тях една бездна от нищо и пораждащата се от това неутолима жажда. И макар да се бе мъчила да я игнорира, тази бездна от нищото й се бе стоварвала периодично – в някой самотен дъждовен следобед или призори, когато я е събуждал някой кошмар. И в такива моменти е имала нуждата някой – който и да било – да я прегърне.“
* * *
„Аз съм захвърлен насред океана в нощната тъма човек, който се носи на повърхността съвсем сам. Протягам ръка, но около мен няма никого. Провиквам се, но никой не ми отговаря. Не съм свързан с абсолютно нищо.“
* * *
„Писна и да живея сред омраза и обиди – продължи Тенго. Писна ми да живея, без да мога никого да обичам. Нито един приятел си нямам. Нито един! А най-лошото е, че и себе си не мога да обичам. Защо? Защо не мога да обичам себе си? Защото не съм способен и другиго да обичам, затова! Човек се учи да се обича, като просто обича друг и бива обичан от друг. Разбираш ли какво ти говоря? Човек, който не може да обича друг, не може да обича истински и себе си.“
* * *
„Щом не го разбираш без обяснение, и с обяснение няма да го разбереш.“
* * *
„Нещата се виждат по-добре на тъмно. (…) Но колкото по-дълго останеш на тъмно, толкова по-трудно ти е да се върнеш към надземния свят, където е светлината. В определен момент се налага да спреш.“
* * *
„Повечето хора не търсят доказуеми истини. Както сама отбелязахте, истината често се придружава от силна болка, а малцина са онези, които се стремят към болезнени истини. Хората се нуждаят по-скоро от красиви, утешителни истории, които привидно дават някакъв смисъл на живота им. И точно тук е произходът на религията.“
* * *
„На този свят няма абсолютно добро и абсолютно зло – рече мъжът. – Доброто и злото не са някакви фиксирани, стабилни стойности, а постоянно си сменят местата. Само за една секунда доброто може да се превърне в зло. (…) Най-важното е да се поддържа равновесието между постоянно движещото се добро и зло. Наклониш ли се прекалено в едната посока, много ще ти е трудно да поддържаш действителен морал. В този смисъл доброто е в самото равновесие.“
* * *
„Животът е пълен с изненади: никога не знаеш какво ще ти се наложи. И единият от начините да се справиш с тези изненади е да си переш по-често пижамата.“
* * *
„Не може да бъде, мислеше си Тенго. Каква е тази реалност, която имитира литературна творба?“
* * *
„Искам да се напъна до границата на възможностите си и ако нищо не се получи, ще се откажа. Но ще правя всичко по силите си до горчивия ми край. Така съм свикнала да живея.“
Цитати от „1Q84“, книга 3
Издателство: „Колибри“. Превод: Венцислав К. Венков.
„Когато човек прекара дълго време под напрежение, може и да не го забележи сам, но нервите му се превръщат в един опънат ластик.“
* * *
„Самотата се превръща в киселина, която разяжда отвътре.“
* * *
„Винаги съм разполагал с нужните ми джобни пари. Но и на мен като на Тенго и Аомаме ми се наложи да уча като луд, за да вляза в престижен университет и да изкарам изпита за адвокатската колегия. Нямах време за развлечения като останалите ми съученици. Налагаше да се лишавам от светските удоволствия – не че поначало имах кой знае колко възможности за такива – и да се съсредоточавам изцяло върху учението. Затова бях заседнал постоянно между чувството за непълноценност и това за превъзходство. И често се сравнявах с Расколников, с тази разлика, че така и не срещнах своята Соня.“
* * *
„Може би най-простите неща наистина най-трудно се измислят. Както се казва, човек не вижда онова, което става тъкмо под носа му.“
* * *
„Убедена бях, че съм специален човек. Но времето отнема постепенно от живота. Човек не умира чак когато му дойде времето. А умира постепенно отвътре. Докато дойде денят за изравняване на сметките. А този ден е неизбежен. Неминуемо плащаш цената на онова, което си получил.“
* * *
„Изпитвам чувството, че изживявам чужд сън. Че с автора споделяме едновременно мислите си. Само че не мога да схвана какво значи „едновременно“. Хем мисленето ни е сходно, хем между двама ни съществува значителна пропаст.“
* * *
„Куп неща не умея, дето се отдават на обикновените хора: нито тенис мога да играя, нито ски мога да карам. Нито да работя във фирма, нито да издържам щастливо семейство. Но пък има и неща, които повечето хора не могат, а аз мога. При това безкрайно успешно. Като не очаквам нито аплодисменти, нито да ми пускат монети. Държа обаче да демонстрирам на света на какво съм способен.“
* * *
„Не е ли по-добре всеки от нас да съхрани скрито желанието си да види другия, без да го осъществи? Така надеждата в сърцата ни няма да умре. Ще си остане дребно, но жизненоважно пламъче, което топли душите ни. Пламъче, което да държиш в шепите си, за да не го угаси вятърът – пламъче, което бурните ветрове на реалността лесно ще потушат.“
* * *
„Все пак сме имали нужда от време, за да осъзнаем колко самотни сме били наистина.“
Виж още: Официален трейлър на поредицата 1Q84 (САЩ)
