Той е само на 15 години, а вече може да се похвали с портфолио в областта на кулинарната фотография. Софиянецът Христо Йорданов впечатлява с уменията си, със страстта си към фотографията и готварството, с интересите си към старовремските вещи… и не на последно място – с изказа си на зрял човек и творец. Блогът му е изпълнен с разкошни снимки и рецепти на различни вкусотии, които изглеждат повече от изкушаващо за всеки начинаещ или майстор готвач. Ето защо избрахме да те срещнем именно с Христо в нашата рубрика за инди творци: ще се опитаме да обхванем всеки интересен аспект на личността му, докато се наслаждаваме на някои от най-атрактивните фотографии, запечатани от обектива му.
Повярвай, вдъхновяващо е (предупреждаваме обаче, че ще огладнееш)!
(Ягодова торта с бъз)
nevsmile: Здравей, Христо! Радвам се, че прие да гостуваш при нас! С особен интерес изчетох публикациите в личния ти блог и попаднах на множество разкошни кулинарни рецепти и снимки на деликатеси. Не мога да не те попитам: кое те влече повече – процесът на снимането на храна или самото приготвяне на храната?
Христо: На първо място искам да благодаря за поканата. Относно въпроса ти: двата процеса са тясно свързани. Много често в самите снимки опитвам да покажа на зрителя „пътя“ на ястието – от продуктите до крайния резултат.
(Процес по приготвяне на гофрети)
n.: Кое най-вкусното нещо, измайсторено от теб досега в кухнята – по твоя лична преценка?
Х.: Това е трудно. Фен съм на пекарството и заради това ще кажа френския хляб Pain D’Epi.
n.: Как се запали по фотографията? Помниш ли първата снимка, която направи и първата, за която си каза: „Уау, това се получи добре“?
Х.: Преди около 5 години подариха на сестра ми един голям, черен и страшен фотоапарат. Беше невъзможно да не ми стане интересно. Тя беше „жестока“ към мен, даваше ми да снимам само в нейно присъствие, което правеше нещата дори по-привлекателни. Първата снимка, която харесах, може би беше първата, която направих. Обяснението е, че нямах никаква база за сравнение.
(Диана)
n.: Сред творчеството ти забелязваме и доста портрети на жени. Имаш ли някоя определена муза и осмеляваш ли се да спираш интересни непознати хора, за да ги снимаш?
Х.: Една от най-големите ми музи в момента е фотографката Джулия Троти.
Случвало ми се да моля хора по улиците да ги снимам. София е град, пълен с шарени личности и обичам да общувам с всякакви хора, забравяйки, че мама и татко са ми казвали да не говоря с непознати.
(Елеонора)
n.: Забелязах, че поставяш личното си лого на повечето портретни фотографии – това е белег на професионален фотограф. Имаш ли професионални ангажименти в тази сфера? Могат ли фотографиите ти да бъдат закупени като принтове от някой сайт?
Х.: Слагам лого, защото стоя зад всяка снимка. Тъй като съм прохождащ, приемам всяко предложение като предизвикателство и като възможност да изляза от зоната си на комфорт. Последно снимах сгради, което беше нещо напълно ново за мен и се радвам, че приех този ангажимент.
n.: Разкажи малко повече за увлечението си по всичко „винтидж“. Кога започна то и кое го провокира?
Х.: Дядо ми като млад се е занимавал любителски с фотография. Когато ми подари своя стар фотоапарат, аз се потопих в миналото. Оттогава събирам всякакви винтидж предмети – от ножици до дървени дъски. Заобичах нещата с история.
(Винтидж радио)
(Тарт с шоколад)
n.: Какъв фотоапарат използваш за снимките? Имаш ли предпочитания към определена марка и защо?
Х.: Снимам с Canon 100 D, но този избор беше предопределен, защото сестра ми имаше такъв. Но не смятам, че марката е от огромно значение. Важното е кой стои пред и зад обектива.
n.: Участваш ли в колаборации с други фотографи?
Х.: Това е едно от нещата, които със сигурност искам да направя в бъдеще.
(Морковена торта)
n.: Как се виждаш след пет години и имаш ли някаква мечта, свързана с фотографията – например да снимаш на някое определено място или с определен модел?
Х.: Мечти много. След пет години искам да запечатам най-щастливата човешка усмивка на Земята. Искам да съпреживея зад фотоапарата най-вълнуващия момент от нечий живот, искам да снимам най-красивата гледка, видяна от човешко око… или всъщност да бъда най-добрият в това, което правя.
(Люлякова захар)
n.: Ще дадеш ли някой съвет за начинаещите кулинари? А за начинаещите фотографи?
Х.: Храната е повод за споделяне, а фотографията запечатва мига. Всичко това е емоция и вдъхновение, опитайте.
(Самият Христо)
© Всички права върху изображенията принадлежат на Христо Йорданов!
Можеш да се докоснеш до творчеството на Христо в неговия блог My version of… и във Фейсбук. А ако интервюто ти е харесало, можеш да го споделиш с приятели чрез бутоните по-долу:
