Нейните думи запълват празнините по-добре от философията, целувките, алкохола, зарязаната в залеза цигара.
Твоите думи са пропаганда и от устните ти се стеле дим. Не обичаш да пушиш, но огънят на саморазрушението, омразата, желанието дълбоко в гърдите, нужно е някак той да бъде прикрит.
Тя е полъхът от въздушните замъци – никога част от въздуха, който вдишваш.
Хлътваш бавно. Може би винаги си обичал низините, ала по пръстите си Тя има сняг от върховете… и майната му на всичко, ако не искаш да достигнеш небето.
