През месец юли търсим красотата в най-тъмните дебри на човешкото съзнание. Музикалният микс „The Strangest of Minds“ е мрачен и иронично-пиперлив, изпълнен с прозрения, раздиращи светогледа като светкавици нощното небе.
Казано накратко, този плейлист е за онези, които винаги гледат бурята, скрити зад стъклото, а всъщност копнеят да изтичат навън и да надвикат гръмотевиците, да станат едно цяло с вятъра, да прекършат пусналите корени обичаи и вярвания на околните. Този плейлист е за чувствителните, за интровертите, криещи вселени в себе си, за чудаците, чието съзнание ги подвежда да се влюбят в противоположността си и в противоположните им.
Започваме ударно с позабравената американска банда Halou и техния най-голям хит „Honeythief“, където съвършенството съществува „напук на жестокия свят, който ни заобикаля“. Шведската банда Kent, за чийто нов албум писахме през изминалия месец, се отчита с две парчета – сблъсъкът на Егота, пресъздаден от Йоаким Берг и Беатрис Ели в музикалния шедьовър „Godhet“, и една от най-обичаните рок-балади в Швеция – „Mannen I Den Vita Hatten (16 År Senare)“.
Напрежението се покачва с австралийската току-що-издала-EP-но-вече-разпаднала-се група Return to Youth и мрачния бас и вледеняващи вокали в „Storm“. Сходна по звучене, но сякаш заредена с музикален еквивалент на най-силната дрога, е гневната, но гениална „Rabbit Holes“ на Paper Route:
„I’m running into a speeding train
You’re every bone that I need to break
And every color that I’ll ever paint
You’re in everything, everything“
Опиянението на непоносимата любов се пренася в не особено цензурната, но магнетична „Lurk“ на The Neighbourhood, прокрадва се в сякаш вдъхновената от Radionhead песен „Atomic“ на британците от Phoria и достига кулминацията си с яростните крясъци на нашата стара познайница Meg Myers в „Head, Head, Heart“.
Норвежката банда Lorraine (вече наричащи се Blackroom) разсъждават за влиянието на другите хора над нас, за нуждата да бъдем „валидирани“ от някого, за да можем да обикнем това, което виждаме в огледалото…и за пагубния гняв, когато това „валидиране“ не ни бъде дадено.
„Oh should we love ourselves by now
If you only show me how
I’ve been living under water
And it feels like home
Cos everyday you seem to pass on your frustration
It always lends on me
And now I’m under water
For you“
Някъде в този водовъртеж от дарк поп и рок попада мелодичната и сравнително лека „Motley Crew“ на новоизгряващата звезда на инди сцената Thomston. Завършваме с бонус-парче: британците от Keane и тъжната „Strangeland“. Винаги ни е изумявал факта, че на тази песен е кръстен цял албум, а тя в крайна сметка не е включена в него.
„And now the things I’ve done to forget you
Well it’s not what I had planned
The sweetest thoughts get twisted
In the Strangeland“
Няма по-странна земя от това, което фантазията ти може да роди. Само тази земя, която ти си създал в главата си, е истинската. Другото е просто илюзия, поддържана от околните. И ако не й позволяваш да бъде повече от това, такава и ще си остане.
The Strangest of Minds (Инди микс: юли 2014)
1. Halou – „Honeythief“
2. Kent – „Godhet (feat. Beatrice Eli)“
3. Return To Youth – „Storm“
4. Paper Route – „Rabbit Holes“
5. The Neighbourhood – „Lurk“
6. Phoria – „Atomic“
7. Thomston – „Motley Crew“
8. Meg Myers – „Heart Heart Head“
9. Lorraine – „Twenty Years Under Water“
10. Kent – „Mannen I Den Vita Hatten (16 År Senare)“
11. Keane – „Strangeland“
Снимка на обложката: Leonardo Cardoso
Ако селекцията за юли ти е допаднала, сподели я с приятели и последователи чрез бутоните по-долу:
