Творбите на Мария Липина (Maria Lipina) са триумф на красотата; очарованието на женската душа, с нейните трепети и копнежи, е уловено пречупено през призмата на облеклото. Приказните рокли и пейзажи, основно изразно средство на младата фотографка от руския град Перм, ни отнасят в едно измерение, където жените са музи, феерии, самодиви…
„О, езеро, една година в скръб изтече…
Но ето ме: вървя по същите места.
На камъка студен пак сядам, ала вече
до мен не сяда тя…
Под дивите скали ти пак така щастливо
се пенеше преди; и вятърът така —
със цветни пръски, с вик — се хвърляше игриво
във нейните крака.“
– „Езерото“, Алфонс дьо Ламартин
„Липсва ми зимата,
свят на крехки неща…“
– „My Last Breath“, Evanescence
„По-меки утрините са сега
а орехите потъмняха,
напусна розата града
и горските къпини наедряха.“
– „По-меки утрините са сега“, Емили Дикинсън
„О, Ветре западен, див дъх на Есента!
Вълшебник, викнал духове влудени,
незрим, ти пръскаш мъртвите листа,
кафяви, бледни, трескаво-червени
— прокажени в прокълната гора“
– „Ода на западния вятър“, П. Б. Шели
„Девица втора зърнах там,
с прозрачна и ефирна плът,
бе с три тела, едно в едно,
смаляващи се всеки път,
с усмивка тройна… Сетих в страх
как тръпен пламък в мен гори.
Целунах дивната мома —
целувка тройна ми дари“
– „Кристалният шкаф“, Уилям Блейк
© Всички фотографии принадлежат на Maria Lipina
Все още не твърде популярна в Интернет пространството, Мария Липина се изявява като сватбен фотограф, управлява собствено фотостудио и провежда курсове по фотография за професионалисти. Можеш да разгледаш още от нейните творби на официалния й сайт.
Препоръчваме ти да хвърлиш едно око и на фотографиите на Шелби Робинсън, която обича да снима сходна тематика.
