Kent. Най-известната шведска рок група в Скандинавия. Твърде богати, за да ги наречем революционери; твърде зрели, за да ги набедим за тийн-идоли; твърде сключили договор с Universal, за да ги приемем за инди.
И все пак, ако някой има място в ревютата на Indie Beaver, то това са именно Йоаким Берг (вокал, композитор и текстописец), Сами Сирвио (водеща китара), Mартин Шьолд (бас китара) и Маркус Мустонен (барабани).
През далечната 1990 г. тези юнаци сформират гаражна инди банда с некомерсиално звучене и непонятно сложни текстове. Шест години по-късно, същата тази банда, наречена простичко Kent, се появява по шведските радиостанции с безкрайно странния сингъл „Kräm (Så nära får ingen gå)“ – „Крем (Никой не бива да се приближава толкова)“. Останалото е история… и двадесет „Грамис“ (шведския еквивалент на наградите „Грами“).
Няма еднозначно обяснение за това как толкова некомерсиално-звучаща група успява да превземе чартовете в Швеция – страна, която в музикално отношение се люшка между определенията „мека на поп-музиката“ и „родина на някои от най-добрите метъл банди в света“. Ще се опитаме да открием тайната на успеха на Kent в новия албум „Tigerdrottningen“, който още с излизането си на 30-ти април беше обсипан с хор от хвалебствия.
„Tigerdrottningen“ („Кралицата на тигрите“)
В единадесетия си студиен албум, Kent ни потапят в океан от синт-рок – примамващ с игриви слънчеви отблясъци на повърхността, но мрачен и меланхоличен в дълбините. За разлика от „Röd“ (2009) – тава с напълно електронно звучене, и „En plats i solen“ (2010) – опасно заиграващ се с поп-музиката албум, „Tigerdrottningen“ намира точния баланс между чистите вокали и пулсиращия синт-рок. Нито един трак не би могъл да се нарече класически клубен или радио хит, и въпреки това цялата продукция попада точно в нишата, градена с години от Kent – музика, която харесваш от второ чуване, музика, която е с теб през целия ти живот, а не само през едно лято, музика, която е като съпротива на лесно-смилаемите емоции и чувства.
Още нещо, което утвърждава „Tigerdrottningen“ като еталон за качество, са гост-музиканти от ранга на Petra Marklund, поп-сензацията Erik Hassle и новото инди-откритие Beatrice Eli.
Това, което прави „Tigerdrottningen“ гениален албум обаче, са текстовете на Йоаким Берг. В типичен негов стил, и тук всеки ред от лириките му може да се тълкува многозначно – до степен, в която слушателят няма идея какво слуша, но е способен да се идентифицира с всяка песен.
Няма по-велико усещане от това, че даден албум е написан за теб и за твоите най-лични копнежи и страхове. „Tigerdrottningen“ e точно това – единадесет песни с единадесет милиона тълкувания, в които можеш да се разпознаеш.
Най-общо казано, в албума могат да бъдат открити следните тематики: Егото и собствената ни значимост, болката по изгубената любов и изгубената младост, осъзнаването, че животът не е безкраен, и не на последно място – политическата и социална обстановка в Швеция.
Още с отварящият трак „Mirage“, чуваме многократно следния напев:
„Винаги мисля за себе си.
Какво правя тук?
Какво правя тук с теб?“*
Възниква въпросът дали в крайна сметка не сме създадени, за да мислим основно за това, което ни се случва и за това, което сме? Дали всичко друго е илюзия и „политически приемливо лицемерие“?
Що се отнася до политиката, „Tigerdrottningen“ е най-политически ориентираният албум на Kent и продължава тенденцията от предшественика си „Jag är inte rädd för mörkret“ („Не се страхувам от мрака“). Над идеализма на младите социалисти и над националистическите предразсъдъци властва осъзнаването, че няма правилна политика, няма идеален свят, а само лъжи, които биват бълвани от радиото и от телевизионните екрани. Вдъхновен от сегашната социална и икономическа обстановка в Швеция, всъщност целият албум спокойно може да се отнесе към размириците в Украйна, или пък към случващото се в България…
Разбира се, за нас като българи, е по-трудно да се докоснем до творчеството на Йоаким Берг заради езиковата бариера, но в Интернет изобилства със сайтове с всички текстове на Kent, преведени от шведски на английски.
Песен по песен
„Mirage“ („Мираж“) ★ ★ ★ ★
Първите няколко нотки сякаш ни изпращат в някоя дискотека от 80-те години на миналия век, но усещането е краткотрайно, а ефектът вероятно е търсен, защото внезапно и болезнено се завръщаме в 2014-та, в „град без морал“ с „извратена илюзия за свобода“. Класическо парче на Kent, което е потенциален хит.
„Var är vi nu?“ („Къде сме сега?“) ★ ★ ★ ★ ★
Тъжна и запленяваща балада за несигурността на младостта.
„Както винаги, побягвам в света на музиката,
единственото място, където съм себе си.
Място с прости, неоспорими правила,
където великите мечти са закон“
„Skogarna“ („Горите“) ★ ★ ★
Най-електронно и съответно най-бодро звучащият трак от целия албум, който обаче компенсира с ужасяващо депресиращ текст.
„La Belle Epoque“ („Бел епок“) ★ ★ ★ ★
Хипнотично изреждане на всички неща, които не са наред на този свят. На фона на дяволски добър синт и…цигулки.
„Svart snö“ („Черен сняг“) ★ ★ ★ ★ ★
Един от шедьоврите на албума като музика, вокали и текст. Носи в себе си студеният вятър на очакването, на копнежа по нещо, което никога няма да дойде. Любовта като дрога, парите като единствената позната ни свобода. Напомня на всички мечти, които така и не са се сбъднали и тихата болка, която са оставили в сърцата ни.
„Allt har sin tid“ („Има си време за всичко“) ★ ★ ★ ★
Библейските препратки в текста не са особено привлекателни за пишещия това ревю, но за сметка на това ескалирането на напрежението във всяка нотка на песента я прави идеална за сутрешно бягане, за чупене на чаши, за крещене без глас…
„Innan himlen faller ner“ („Преди небето да падне“) ★ ★ ★ ★
Носи в себе си осъзнаването, че колкото и да сме млади, някой ден и ние ще умрем и ще завещаем цялата тази житейска каша на поколението след нас. Нелоша песен, може да се слуша многократно без да омръзне, но трудно изпъква – липсва й онази щипка гениалност, която превръща добрите песни в класика.
„Din enda vän“ („Твоят единствен приятел“) ★ ★ ★ ★
Интересна заигравка с „Добър ден, тъга“ на Франсоаз Саган – Kent са си позволили редкия лукс да започнат песента с реплики от едноименния филм по романа.
„Godhet“ („Доброта“) (with Beatrice Eli) ★ ★ ★ ★ ★
Зашеметяващ дует за провалената любов. Изпълнен с горчивина, арогантност и сблъсък на политически идеали. Противопоставяне на „преследвач“ (Йоаким Берг) и „ангел“ (Beatrice Eli). Накрая на песента ролите са разменени.
„Спомням си първия път, когато те зърнах.
Егото ти засенчваше слънцето.
Първият ден от моя живот приключи.
Всичко тънеше в мрак, ти беше светлината.
До степен, в която вече изглеждаше арогантно“
„Simmaren“ („Плувецът“) ★ ★ ★
Не е от траковете, на които e оправдано да натиснеш „Skip“, но ще се хареса на хора, слушащи Kent минимум от „Hagnesta Hill“ (1999) насам. Трудно би спечелила друг.
„Den andra sidan“ („Другата страна“) ★ ★ ★ ★ ★
Перлата на албума с класически „стадионен припев“. Песен, с която всеки може да се идентифицира. Тъга, която прераства във вик от мъка по изгубената наивност на младостта. „Din andra sidan“ съдържа в себе си онова епично концертно звучене, достатъчно да те накара да размахаш екзалтирано запалка (светещ дисплей на телефон) с насълзени очи, осъзнавайки, че си бил част от нещо вълшебно, което обаче е към своя край.
А защо албумът се казва „Кралицата на тигрите“? Алюзия към Швеция като икономически тигър? Препратка към албума „Vapen & ammunition“, на който има тигър на обложката? Засега никой не знае, а предвид маниера на Kent към обясненията, може и никога да не разберем.
Ако обложката на албума ти харесва, разгледай колекцията на феновете под таг #mintigerdrottning в Instagram и Twitter.
Оценка на Indie Beaver: 4.8/5
*Всички преводи от шведски на български са дело на nevsmile и не претендират за коректност. Нито политическа, нито лингвистична. 😉
