Kent – „Tigerdrottningen“: 11 песни, в които можеш да се разпознаеш

Kent. Най-известната шведска рок група в Скандинавия. Твърде богати, за да ги наречем революционери; твърде  зрели, за да ги набедим за тийн-идоли;  твърде сключили договор с Universal, за да ги приемем за инди.

И все пак, ако някой има място в ревютата на Indie Beaver, то това са именно Йоаким Берг (вокал, композитор и текстописец), Сами Сирвио (водеща китара), Mартин Шьолд (бас китара) и Маркус Мустонен (барабани).

През далечната 1990 г. тези юнаци сформират гаражна инди банда с некомерсиално звучене и непонятно сложни текстове.  Шест години по-късно, същата тази банда, наречена простичко Kent, се появява по шведските радиостанции с безкрайно странния сингъл Kräm (Så nära får ingen gå)“ – „Крем (Никой не бива да се приближава толкова)“. Останалото е история… и двадесет „Грамис“ (шведския еквивалент на наградите „Грами“). 

Няма еднозначно обяснение за това как толкова некомерсиално-звучаща група успява да превземе чартовете в Швеция – страна, която в музикално отношение се люшка между определенията „мека на поп-музиката“ и „родина на някои от най-добрите метъл банди в света“. Ще се опитаме да открием тайната на успеха на Kent в новия албум „Tigerdrottningen“, който още с излизането си на 30-ти април беше обсипан с хор от хвалебствия.

„Tigerdrottningen“ („Кралицата на тигрите“)

В единадесетия си студиен албум, Kent ни потапят в океан от синт-рок – примамващ с игриви слънчеви отблясъци на повърхността, но мрачен и меланхоличен в дълбините. За разлика от „Röd“ (2009) – тава с напълно електронно звучене, и „En plats i solen“ (2010) – опасно заиграващ се с поп-музиката албум, „Tigerdrottningen“ намира точния баланс между чистите вокали и пулсиращия синт-рок. Нито един трак не би могъл да се нарече класически клубен или радио хит, и въпреки това цялата продукция попада точно в нишата, градена с години от Kent – музика, която харесваш от второ чуване, музика, която е с теб през целия ти живот, а не само през едно лято, музика, която е като съпротива на лесно-смилаемите емоции и чувства.

Още нещо, което утвърждава „Tigerdrottningen“ като еталон за качество, са гост-музиканти от ранга на Petra Marklund, поп-сензацията Erik Hassle и новото инди-откритие Beatrice Eli.

Това, което прави „Tigerdrottningen“ гениален албум обаче, са текстовете на Йоаким Берг. В типичен негов стил, и тук всеки ред от лириките му може да се тълкува многозначно – до степен, в която слушателят няма идея какво слуша, но е способен да се идентифицира с всяка песен.

Няма по-велико усещане от това, че даден албум е написан за теб и за твоите най-лични копнежи и страхове. „Tigerdrottningen“ e точно това – единадесет песни с единадесет милиона тълкувания, в които можеш да се разпознаеш.

Най-общо казано, в албума могат да бъдат открити следните тематики: Егото и собствената ни значимост, болката по изгубената любов и изгубената младост, осъзнаването, че животът не е безкраен, и не на последно място – политическата и социална обстановка в Швеция.

Още с отварящият трак „Mirage“, чуваме многократно следния напев:

„Винаги мисля за себе си.
Какво правя тук?
Какво правя тук с теб?“*

Възниква въпросът дали в крайна сметка не сме създадени, за да мислим основно за това, което ни се случва и за това, което сме? Дали всичко друго е илюзия и „политически приемливо лицемерие“?

Що се отнася до политиката, „Tigerdrottningen“ е най-политически ориентираният албум на Kent и продължава тенденцията от предшественика си „Jag är inte rädd för mörkret“ („Не се страхувам от мрака“). Над идеализма на младите социалисти и над националистическите предразсъдъци властва осъзнаването, че няма правилна политика, няма идеален свят, а само лъжи, които биват бълвани от радиото и от телевизионните екрани. Вдъхновен от сегашната социална и икономическа обстановка в Швеция, всъщност целият албум спокойно може да се отнесе към размириците в Украйна, или пък към случващото се в България…

Разбира се, за нас като българи, е по-трудно да се докоснем до творчеството на Йоаким Берг заради езиковата бариера, но в Интернет изобилства със сайтове с всички текстове на Kent, преведени от шведски на английски.

Оригинални скици на Йоаким Берг
Оригинални скици от създаването на обложката на „Tigerdrottningen“, качени на профила на бандата в Twitter.
Песен по песен

„Mirage“ („Мираж“)    
Първите няколко нотки сякаш ни изпращат в някоя дискотека от 80-те години на миналия век, но усещането е краткотрайно, а ефектът вероятно е търсен, защото внезапно и болезнено се завръщаме в 2014-та, в „град без морал“ с „извратена илюзия за свобода“.  Класическо парче на Kent, което е потенциален хит.

„Var är vi nu?“ („Къде сме сега?“)     
Тъжна и запленяваща балада за несигурността на младостта.

„Както винаги, побягвам в света на музиката,
единственото място, където съм себе си.
Място с прости, неоспорими правила,
където великите мечти са закон“

„Skogarna“ („Горите“) ★  
Най-електронно и съответно най-бодро звучащият трак от целия албум, който обаче компенсира с ужасяващо депресиращ текст. 

„La Belle Epoque“ („Бел епок“)    
Хипнотично изреждане на всички неща, които не са наред на този свят. На фона на дяволски добър синт и…цигулки.

„Svart snö“ („Черен сняг“)     
Един от шедьоврите на албума като музика, вокали и текст. Носи в себе си студеният вятър на очакването, на копнежа по нещо, което никога няма да дойде. Любовта като дрога, парите като единствената позната ни свобода. Напомня на всички мечти, които така и не са се сбъднали и тихата болка, която са оставили в сърцата ни.

„Allt har sin tid“ („Има си време за всичко“)   ★ 
Библейските препратки в текста не са особено привлекателни за пишещия това ревю, но за сметка на това ескалирането на напрежението във всяка нотка на песента я прави идеална за сутрешно бягане, за чупене на чаши, за крещене без глас…

„Innan himlen faller ner“ („Преди небето да падне“) ★ ★ ★ ★
Носи в себе си осъзнаването, че колкото и да сме млади, някой ден и ние ще умрем и ще завещаем цялата тази житейска каша на поколението след нас. Нелоша песен, може да се слуша многократно без да омръзне, но трудно изпъква – липсва й онази щипка гениалност, която превръща добрите песни в класика.

„Din enda vän“ („Твоят единствен приятел“) ★ ★ ★ ★
Интересна заигравка с  „Добър ден, тъга“  на Франсоаз Саган – Kent са си позволили редкия лукс да започнат песента с реплики от едноименния филм по романа.

„Godhet“ („Доброта“) (with Beatrice Eli)     
Зашеметяващ дует за провалената любов. Изпълнен с горчивина, арогантност и сблъсък на политически идеали. Противопоставяне на „преследвач“ (Йоаким Берг)  и „ангел“ (Beatrice Eli). Накрая на песента ролите са разменени.

„Спомням си първия път, когато те зърнах.
Егото ти засенчваше слънцето.
Първият ден от моя живот приключи.
Всичко тънеше в мрак, ти беше светлината.
До степен, в която вече изглеждаше арогантно“

„Simmaren“ („Плувецът“)   
Не е от траковете, на които e оправдано да натиснеш „Skip“, но ще се хареса на хора, слушащи Kent минимум от „Hagnesta Hill“ (1999) насам. Трудно би спечелила друг.

„Den andra sidan“ („Другата страна“)     
Перлата на албума с класически „стадионен припев“. Песен, с която всеки може да се идентифицира. Тъга, която прераства във вик от мъка по изгубената наивност на младостта. „Din andra sidan“ съдържа в себе си онова епично концертно звучене, достатъчно да те накара да размахаш екзалтирано запалка (светещ дисплей на телефон) с насълзени очи, осъзнавайки, че си бил част от нещо вълшебно, което обаче е към своя край.

А защо албумът се казва „Кралицата на тигрите“? Алюзия към Швеция като икономически тигър? Препратка към албума „Vapen & ammunition“, на който има тигър на обложката? Засега никой не знае, а предвид маниера на Kent към обясненията, може и никога да не разберем.

Обложка Tigerdrottningen

Ако обложката на албума ти харесва, разгледай колекцията на феновете под таг #mintigerdrottning в Instagram и Twitter.

Оценка на Indie Beaver: 4.8/5

*Всички преводи от шведски на български са дело на nevsmile и не претендират за коректност. Нито политическа, нито лингвистична. 😉 

Share