Понякога си позволяваме да дадем пълна свобода на нашите желания и страхове.
Като призраци, безмълвни сенки, емоциите ни започват да се лутат из съзнанието, да тичат през тълпите, с които се разминаваме на улицата, и да търсят отговор на своите нужди.
Под влияние на страха сме способни да обезличим всеки един непознат и на външен вид различен от нас човек, и да го определим като неподходящ, опасен, дори враг. Нещо повече, страхът може да омаловажи всичко добро в онзи, който е по-силен от нас.
На другия полюс – при наличие на сексуално привличане, моментално можем да превърнем даден симпатичен непознат в цел на нашите пориви. Също така, ако ликът на непознатия напомня на някоя наша стара тръпка, можем да се влюбим ужасно лесно. Само ще прехвърлим емоционалния си заряд от един обект на други. И това ще стане без дори да се усетим, ако не си поставяме някакви морални и логични граници.
Неподкрепени с факти емоционални изблици. Стечение на обстоятелства и емоции.
Истината е, че често пъти, когато докосваме друг човек, го правим през ръкавицата на предразсъдъка, на нежеланието да го видим такъв, какъвто е. Търсим отговор на нашите емоции и копнежи. Затова и искаме първото впечатление да остане завинаги – защото знаем, че разочарованието идва в последствие.
И понякога, само понякога, се чувстваме като създатели на митовe. Митове, които носят маските на околните хора. Митове, които не са били истина и никога няма да бъдат.
