Има три пътя – първият е лесен, вторият е труден, а третият е правилен.
Тръгваш по лесния, но той не те предизвиква, не ти дава вълнение. Достигаш целта като на шега, а една лесно постигната цел не е ценна. Не си дал сълзите си за нея, не си дал потта си за нея, не си дал дори частица от душата си за нея. Просто си тръгнал и си стигнал.
Трудният път ти показва среден пръст на всеки завой. Спъваш се в тъмнината, често губиш вяра в целта, защото не я виждаш в мрака. Съмняваш се, че ще достигнеш до нея, а усъмниш ли се веднъж, трудният път те подлъгва и те удавя в мъглите си. Умираш там, където умират мечтите ти.
А правилният път не съществува. Защото по него не е вървял никой преди теб. Ти трябва да го проправиш, да преминеш през него, борейки се с препятствия, непредвидени и немислими. Той ще ти донесе щастие, но когато стигнеш до края му, не протягай ръка към другите, за да те последват. Не асфалтирай пътя си за нечии чужди мечти. Не им обещавай щастие като своето. Техният път не е твой, и твоят път не е техен.
И най-важното – дори и да срещне някого на кръстопът, в живота си човек винаги върви Сам. А това е повод за гордост.
