Всички ги знаем. Онези дразнещо малки, чернеещи се надписи на картата. Имена на държави, градове и села. Повечето от тях нямат реално значение за нас. Чували сме ги, знаем горе-долу на кой континент можем ги открием, ако ни потрябват. Дори бихме могли (евентуално) да изброим няколко полузабравени факти за тях от учебника по история.
И дотам.
Градовете, които никога няма да посетим. Хиляди места, които няма да усетим и обикнем. Просто имена. Просто топоними. Terra incognita.
Стокхолм е столицата на Швеция. Прекрасно, а сега може ли да се върнем на темата за нашия си град? С нашите приятели, с нашите спомени, с нашия свят, удобно свил се в пределите на няколко квадратни километра…
И тогава – внезапно – един от тези безлични топоними, кацнал на картата, решава, че ще си вземе лице. По-точно, решава, че ще си открадне лице от нашата лична и неприкосновена колекция от познати лица. Бам.
Идея. Разговори. Приготовления. Билети. Багаж. Летище. И въпросното лице отива при новия си собственик – безличния топоним, който, разбира се, вече никак не е безличен.
От няколко напечатани на картата буквички, които не значат нищо за нас, сега името на града се превръща в най-образната дума в езика ни. В зависимост от настроението, го използваме като синоним на дистанция, дълъг път, мечта, опиянение, липса, неосъществим копнеж, отчуждение, безсилие, гняв, омраза. От безразличие до омраза. Интересна трансформация.
„Нали знаеш… и тогава замина за Стокхолм“
„Преди да замине за Стокхолм…“
„При тях в Стокхолм…“
„А в Стокхолм температурата в момента е – 23°C, представяш ли си?“
Да, фатален е моментът, в който започваме да следим за името на съответния град в прогнозата за времето. Какъв жалък опит да станем част от свят, до който единственият ни допир ще е в информацията на малкия екран!
Разстоянието от А до Б е…Разстоянието между нАс и теБ.
Какво се случва? Защо вече е трудно да мислим за местния ни топоним? Тук не е нужно да гледаме прогнозата за времето, достатъчно е просто да излезем навън, за да усетим дали вали дъжд или грее слънце. Нали? Кога малката ни вселена стана толкова безлична? Защо всеки ден е като предишния? Нали това си е нашият свят – познат, обичан? Ние сме тук, както преди.
И тогава установяваме тъжната истина. Целият ни свят винаги е бил и ще е само едно име на картата. Само че сега светът често и невъзмутимо си сменя местоживеенето, пардон, името. Глобализация и свободен трансфер на стоки и хора, пардон, светове.
Светът си отиде, ние останахме.
На колко километра, казваш, е Стокхолм?
