Тя е като Айфеловата кула – символ на красотата и любовта. Сама по себе си не е нито красива, нито способна на любов, но за сметка на това притежава вълшебното умение да дарява усещане за щастие на всеки, който я зърне. Хиляди я изпиват с поглед, светкавиците на фотоапаратите проблясват сред възторжени викове и усмихнати лица. Всяка нейна дума носи лично послание, макар да е изричана множество пъти. Всяка нейна снимка е уникална, въпреки че милиони вече са увековечили изображението й. Въпрос на чест е да си част от поклонниците й. Не мога да се състезавам с това.
– Ако тя е Айфеловата кула, то каква си ти?
– Вероятно аз съм церемониалният флаг на Южния полюс. Всички знаят, че съществувам, но малцина бият път до Антарктида, за да ме видят. Докосвам една шепа хора, но понякога се лаская да мисля, че също както посещението в Париж, за тях това докосване остава незабравимо и неповторимо за целия живот.
