Обзе ме вдъхновение от публикациите на Nina Haveheart и Teomira и като резултат, реших да се включа в предизвикателството на този конкретен „таг“ за блогъри. Правилата са прости – всеки трябва да разкрие по нещо напълно „random“ за себе си чрез глаголите, изписани с главни букви по-долу.
Сигурно мамя, като сменям формата и навързвам изреченията в една история. И все пак, ако основната цел е неколцината читатели на Indie Beaver да ме опознаят по-добре, то уверявам ви, от долните редове ще могат да разберат повече за мен, отколкото ако им връча попълнен лексикон. Или поне така си мисля.
АЗ…
ПРАВЯ противоположното на история.
ГОТВЯ покушение срещу себе си и
ПИЯ тъга от книгите, които
ЧЕТА през избелелия червен октомври. А всъщност
ИСКАМ единствено да прочета името си, написано от теб.
ТЪРСЯ желанието си за свобода, а
СЛУШАМ единствено желанието.
ГУБЯ иглата, с която
ЗАШИВАМ скъсаната връзка с реалността.
МЕЧТАЯ за звук, който ще ме лиши от това да
ЧАКАМ промяната във вечна тишина.
ХАРЕСВАМ възможностите на живота, и
СЕ ЧУДЯ защо съм способна да
ОБИЧАМ единствено невъзможността. Остана ми да
СЕ НАДЯВАМ, че ще повярваш в прилики, докато аз
СЕ ВЪЗХИЩАВАМ на разлики.
ПОМИРИСВАМ от ампулата с амоняк, която
НОСЯ, за да имам сили да
СЛЕДВАМ ежедневието.
ЗАБЕЛЯЗВАМ лицемерието първо в своите думи.
ЗНАМ, че трябва да променя отношението си към света, но
МИСЛЯ преди всичко за себе си, докато
СИ ОТБЕЛЯЗВАМ собствените грешки.
ОТВАРЯМ таймлайна на живота си и
СЕ УСМИХВАМ на всеки миг, в който
ЧУВСТВАМ, че сме правили история.
Всеки, който желае да се пробва да твори по този таг, може да се чувства предизвикан.