Повечето творби на талантливия английски музикант Патрик Улф (Patrick Wolf) по някакъв начин са свързани със сезоните – един вид метафора на различните настроения, през които преминава човек в рамките само на една година. Започвайки с мрачната „The Bluebell“ (The Magic Position, 2007), в която петоноемврийските фойерверки в памет на Гай Фокс ознаменуват началото на зимната депресия, минавайки през леденостуденото и тъжно EP Brumalia (2011), в който празнуваме началото на зимата, и ултимативно, зараждането на нова надежда, достигаме до Новата година и „Bluebells“ (The Magic Position, 2007), където меланхолията по изминалите 12 месеца се смесва с желанието по-бързо да дойдат нови хубави времена. Песните „The Magic Position“ (The Magic Position, 2007) и „The City“ (Lupercalia, 2011) носят цялата жизнерадостност на пролетта, но с топлите месеци идва и „Damaris“ (The Bachelor, 2009) – разкритието, че и лято, и зима, винаги чакаме нещо, което би преобърнало живота ни…но то така и не идва.
За днешния ден се спрях на версията на „Bluebells“ от албума Sundark & Riverlight (2012). Тя е изчистена от всеки излишен звук, включително и от избухващите новогодишни бомбички, чуващи се като фон на официалния клип от 2007-ма.
„Bluebells“ е прекрасна интерлюдия към пролетта и същевременно дава гласност на онази така опасна тенденция, към която се придържат повечето хора – чакането на новия сезон, за да промени той по някакъв начин живота им.
Deep in this dream
I let the compass keep spinning
And your love has come too late
I wave to the garden gate
Wake me up
When the bluebells are ringing
Може ли наистина цъфването на синчеца да ни направи по-щастливи? Да, теоретично слънцето и повечето време навън се грижат за нивото на витамин D и ендорфините, но това ли е то, щастието? Комбинация от химически вещества?
Защо да не спрем да чакаме слънцето и да извлечем най-доброто от дъжда?
С това послание те оставям да изслушаш тази вълшебна готическа фолк-поп композиция, съдържаща задължителната есенция с марката „Патрик Улф“ – цар на биполярната ексцентричност, освободеността и способността да съзираш красота там, където другите виждат само море от сенки.
